Не знаеш ли, човече,
колко малко нужно ни е в този свят -
един протегнат мост към две души
и още малко слънце
в купите сено,
и вкус на хляб,
и топли, влюбени очи.
Бял лист е нашата съдба -
рисувай смело, с пъстри краски
под жарките лъчи, сред зимен мраз
като щуреца пей, като звезда угасвай...

 

Много малко и толкова много -
един мост от горещи лъчи,
дъх на препечен хляб и сено
и хвърлени отвъд хоризонта очи...

Морска магия при изгрев
зад дивни, непристъпни скали,
горска топла омая по залез
и чудната песен на щурци.

Огромен мъничък свят -
надничащ през детски очи,
закътан на завет в сърцата,
спасяващ изгубени нейде души.